Един от често използваните методи за оценка на инвестиционни проекти при капиталовото бюджетиране. 

Определя се като разлика между настоящите стойности на входящите и изходящите парични потоци. 

За по-изгодни се приемат проектите с по-висока нетна настояща стойност.